надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

четвъртък, юни 08, 2017

Сборникът „Антитоталитарната литература”

Рядко научните сборници, които излизат на български, стават за четене от по-широка (а и тясна) аудитория. Мислех си, че е невъзможно да бъда изненадана от „елитарните” дискусии, които в общия случай не са в състояние да прокламират хуманитаристиката, като поле на идеи, променящи мислене, свят и действителност, дръзвайки да се опълчват на установените норми, хора и непродуктивност.
Сборникът Антитоталитарната литература” излиза през 2009 в Издателски център „Боян Пенев” на БАН, негови съставители са Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев и Едвин Сугарев. Четох го като роман, след който имам главоболие от многото мисли, които идват към мен. Сборникът е от статии, посветени на „другата” литература, която е алтернативна на литературата на социалистическия реализъм (чисто времево – 1944-1989 е в центъра). И не само, според определени схващания,  "антитоталитарна е оная литература (във възможно най-широкия смисъл на понятието литература), която, инакомислейки, със свои специфични художествени и/или документални изразни средства защищава насилствено потъпканите граждански права и свободи... Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си" (Вихрен Чернокожев). Коментира се, че подобно оределение позволява да се включи и времето до 1944 г със своите инакомислещи Мисля, че тепърва изследователите ще уточняват границите, казусите, дефинициите...
Сборникът е впечатляващо и образоващо четиво, с нелек, но силно концентриран, наслагващ и разбираем език. Не става дума за представяне на гледните точки (като в журналистиката) или за мнимите и несъществуващи истини (като във философията). Сбoрникът „Антитоталитарната литература” измерва някаква амплитуда и обща топлина на „тялото”. Преминавах от статия в статия, като от разказ в разказ, и не виждах разностилие – само фиксирах смисъла и непримиримостта. Непримиримомост, но не като ожесточение, а като споделен литературен и житейски опит, който непременно трябва да покажем на децата си, на хората около нас.
Стигам до извода, че функциониращото знание преминава през перипетии, празноти, за да намери опората на другия: Иван Младенов, Никита Нанков, Елка Димитрова, Иван Христов, Божидар Кунчев, Цвета Трифонова, Николай Аретов, Зейнеп Зафер... Това са само някои от авторите на статии в сборника.
Споменава се цяла плеяда български творци, някои от които са непознати за масовата публика, като писателите емигранти: Димитър Инкьов, Христо Огнянов, Стефан Попов, Димитър Динев, както и онези, които съзнателно и протестно са живели като вътрешни емигранти: Радой Ралин, Александър Геров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов...
В целия сборник се усеща отговорността за бъдещето, отбелязва се, че „битието на антитоталитарната литература е битие в истинността”, защото паметта за тоталитарното зло не назидава, не отмъщава; преживявайки повторно терора, тази литература не разказва, а проблематизира злото.
Сборникът е посветен на 20-годишнината на падането на Берлинкста стена. 

петък, май 26, 2017

Препоръчано: филмът "Звярът е още жив"

Документална и емоционална история за съдбата на човека и престъпленията на комунизма. С този филм приключи 20-то издание на София Филм Фест, прожекцията бе в бившия Партиен дом. Снощи по малките часове се излъчи и по БНТ.
Филм на Весела Казакова и Мина Милева - линк към резюмето на филма: ТУК
и ТУК
Така се съхранява памет... емоционално, а не със суха теоретичност, документалистика и празни приказки. Прави впечатления, че във филма образите са такива, каквито ги знаем и виждаме до ден-днешен. Притеснителен филм за премълчаното, или по-скоро, за неизреченото. Все още.
трейлър

откъс



неделя, май 21, 2017