надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

петък, януари 05, 2018

понеделник, януари 01, 2018

четвъртък, ноември 30, 2017

Излезе "Дефект" на румънския писател Флорин Иримия














Флорин Иримия



В книжарниците в поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго" можете да намерите екзистенциалния роман-притча „Дефект“ на румънския писател Флорин Иримия. Историята с елементи на психотрилър, разпростряла се на три континента, ни кара да следваме перипетиите на героите страница след страница, а откровенията на вътрешния им свят в настоящето и в ретроспекция им придава плътност... 

Флорин Иримия (р. 1976, Яш, Румъния) е лектор доктор във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в Яш. Пише литературни очерци от началото на 2001 г. като сътрудник на списанията Обсерватор културал, Ромъния литерара, Дилематека, Тимпул ши суплементул де култура. През 2009 г. дебютира като белетрист в списанието Ноуа литература (под псевдонима Едуард Тауту), а през 2011 г. в издателство „Брумар“ излиза романът му Дефект, номиниран за участие във Фестивала за дебютен роман в Шамбери, Франция (2013). Преводач е на романа Орикс и Крейк на Маргарет Атууд, съвместно с Николета Иримия превежда и романа Наричаха я Грейс на Маргарет Атууд. В издателство „Полиром“ се появяват книгите му Един мрачен прозорец (2012), Някои неща за теб (2014) и Мистерията на китайските колички (2016).

Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман Дефект опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва стават семейството, любовта и професионалното осъществяване. Ще могат ли героите да намерят себе си и каква е цената, която могат да платят за едно такова бленувано щастие? Тези и много други въпроси получават своя отговор в напрегнатия психотрилър с много хумор, сарказъм, но и лиризъм. Дефект е първокласен дебютен роман с послания, които ще бъдат уместни за не едно поколение читатели, и не само в Румъния и България.

                                                                                                                                 Христо Боев

(откъс)
Признавам си, бързо се отегчавам от всичко, имам усещането, че ако нещата не ми се получат веднага, няма да се получат въобще и понеже поначало никога нищо не ми се е получавало като хората, съм склонен да се отказвам лесно, да се призная за победен, да загубя интерес и да се заема с нещо друго, винаги с нещо друго, което ще има в крайна сметка същата съдба, както и предишното. Може би затова съм се палел по толкова много неща през краткото ми тридесет и пет годишно съществуване (предимство или недостатък на мъжете е, че могат да кажат възрастта си без заобикалки), може би затова повярвах, че ще успея толкова лесно в живота (в дадения момент бърках любопитството и нагласата да се захвана с нещо с успеха да докарам това нещо докрай), може би затова съм воден непрекъснато от някакъв кьопав, изцяло несъстоятелен оптимизъм, и си мисля, че в крайна сметка всичко ще се получи добре (нещо, което по същество е характерно за народа, към който принадлежа, който векове наред се самозалъгва, че всичко ще е на добре, въпреки непрекъснатите сигнали, че нещата не вървят в правилна посока и че с това темпо, каквото и да е то, развръзката няма как да е щастлива) и така ще намеря и аз смисъл в този земен живот.
Всъщност ако искаш да ти е добре, ако искаш да изпиташ колкото се може повече и по-интензивно онова чудно усещане на осъществяване и висше съвършенство, което се нарича... не знам, наричайте го както искате, трябва да имаш план, стремеж, цел, трябва, иначе казано, да осъзнаеш възможно най-бързо какво е призванието ти в живота и после да си склонен да посветиш (не да „жертваш“, както се изкуших да напиша първоначално, понеже, разбира се, няма нищо за жертване тук) страшно много време от това кратко битие за постигането на съответната цел. Не съм си и помислял нещо подобно, на мен такова нещо не би ми и минало през ума, беше жена ми, тя е отговорна за гореизложената теория, съвсем банална, ако се замисля по въпроса, но сега, когато благоволи да я сподели с мен, не мога да не призная, че има право и като нямам за какво друго да пиша – някоя гениална идея, която да изкристализира в гениален роман – се захващам да пиша за това с надеждата, че някой ще прочете тези редове и ще се замисли за собствения си план в живота, стигайки дотам, че в един момент да се наслади на чудното усещане за осъществяване, което аз няма да позная никога, но което, подозирам, е по-силно от най-интензивния оргазъм, без значение дали си си го дарил сам или ти е бил дарен от онази, с която си бил в дадения момент.


С подкрепата на Литературна мрежа „Традуки“
Превод от румънски Христо Боев
Художник Весела Кучева
348 стр., цена 15,00 лв.
ISBN 978-619-7392-14-2
www.ergobooks.eu

вторник, ноември 28, 2017

четвъртък, ноември 16, 2017

Доц. Банков не иска да живее

От както е започнал сезонът на „Откраднат живот: Чуждо тяло”, се чудя къде е проблемът на цялото, а не на чуждото тяло.
Бях се отказала да гледам български сериали, откакто се опитах да проследя  – „Стъклен дом”, такова преиграване, мимики и липса на естествен диалог, не допусках, че може да има. Прави ми впечатление, че в българските сериали повечето от актьорите се движат сякаш на театрална сцена. Говорят патетично и заучено, това е доста дразнещо. Може би вече имаме повече опит в правенето на подобни продукции, нещата изглеждат малко по-разчупени. Въпреки че ако се върнем към старата соцсапунка - „Дом за нашите деца”, диалогът там изглежда съвсем естествен и непреднамерен. 
Юлиан Вергов спасява лекарския филм. В този формат могат да се открият добри жанрови образци: „Анатомията на Грей” и „Спешно отделение”, да речем. Дразнещо е обаче, че доцентът непрекъснато си съблича кремавата фланелка, и показва мускулите си, под предлог, че някой ще му шие корема, ще му слага лепенка или каквото там. Сякаш съм в Костинещи или Вама Веке, където ходя на море. Там така правят 20-годишните румънци, току-що открили фитнеса и решили да се разходят по алеята…
Д-р Мазов и жена му Лора, са сполучливо попадение, и може би по-убедителната двойка. Липсва им суетност, симпатични са, но не се самовлюбени актьори, съзнават, че са в роля, че има и други „лекари” освен тях. Виждам как камерата прави така, че да потъват, да се „изпаряват” за един момент и после да се връщат. Не знам как се постига това или как се нарича. Видях ефекта, когато претърпяха инцидент на пътя, а и когато Мазов слизаше по стълбите на болницата. С една дума: любопитни са.
Доц. Банков (Вергов) изглежда на трудно подвижен човек, като се извръща, го прави с цялото си тяло, сякаш трудно движи и врата си, но до колкото разбирам играе хокей. Може би тази трудна „подвижност” в света наоколо, го кара да търси приключения, в които той е все пострадал: блъснал се е с мотора, дъщеря му и жена му умират, все не може да допусне до себе си д-р Огнянова... 
Във връзката на Банков и Огнянова има едно чисто драматургично забавяне, което  до този момент е убедително именно благодарение на добрата им актьорска игра. Пиарката на болницата Силвия и д-р Генадиев не биха се справили с подобно предизвикателство. Силвия е с един мелодраматичен натюрел, постоянно носи една и съща физиономия, което в определен момент я прави безлична.  
Иначе „натискането” по леглата и вратите на болницата, на хора, които живеят заедно е най-малкото смешно и неубедително. Изглежда като пълнеж, а и актьорите го правят много механично и заучено. Поне така изглежда. Пример: д-р Добрева (Луиза Григорова).
Във филма не се извеждат докрай конфликтите, не се изчистват. Понякога се започват разни интриги и се захвърлят. Забравят се, идват други неща на преден план, които са малко като „чужди” за цялото и неговата хомогенност.

Банков не иска да живее. Най-странното е, че му вярвам. 

събота, ноември 04, 2017

Фотографът Зафер Галибов показва атмосферата от румънскта ревлюция през 1989

Фотоизложба на Зафер Галибов "Моменти от една революция", в София
Книжарница София Прес (ул. "Славянска 29")
1-15 ноември, 2017