надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

сряда, ноември 23, 2016

Христо Боев в LaPunkt

Едно инервю на Христо в румънско списание: ТУК

събота, октомври 29, 2016

За романа „Писма за оригами” от Дияна Боева (предговор на редактора)


Романът Писма за оригами на Дияна Боева е модерен прочит на социалистическото минало на България през призмата на дистопията. Романът създава осезаемо многопластово изображение, в което героите от две поколения са в плен на време-пространството на два свята – 80-те и 50-те години  на миналия век. Създава се усещане за времеви капан, в който по-младото поколение – Ирена и Богомил, уловени във вихъра на броженията и реакциите на властта през „Възродителния процес“ от 80-те, се опитват да намерят себе си в един променящ се тираничен режим. Знаково е замръзването на Богомил в началните редове на романа – израз на безсилието му да осмисли случващото се около него.
На фона на тези бурни събития изпъква значението на дома, който е уютен и се поддържа от циганката Мевледа, чийто сутляш и кафе с канела са неустоими. Динамиката на предстоящите политически промени, която пулсира в притесненията и трескавите разговори на героите, контрастира с вечното море. То присъства силно на страниците, посветени на 80-те, действието през които се развива в град К. – възможно наслагване на географското положение на Балчик с някои от архитектурните особености на Констанца, Румъния.
Село Р. е разположено на север от К. и е близо до румънската граница. Това е мястото, където е живяла майката на Ирена, Ели Хаджидимитрова. Това е студен свят на упражнение на репресивния апарат на социализма от 50-те, за който научаваме чрез прочита на дневника на Ели от Богомил. Така се запознаваме с един безмилостен свят на лагери, където оцеляването на героинята от този период е под въпрос. Обективната невъзможност за изразяване на чувства и емоции в Р. са основателна причина Ели да започне да си води дневник. Така пред очите на привидно безразличния Богомил изниква един изумителен свят, пресъздаден чрез паралелната реалност, в която се оказва Ели. В осъзнаването на необходимостта от запечатване на преживяванията, трудностите, свързани с отразяването им, и богатия ѝ чувствен свят, майката на Ирена осъществява въображаеми пътувания в друг свят – този на гръцката митология, подобно на малкото момиче от филма Лабиринтът на фавна.
В своя дебютен роман авторката гради убедително свят след свят през нови и различни перспективи, които ни позволяват да преразгледаме едно проблематично минало, за което някои си спомнят с носталгия, други заклеймяват, трети са съвършено безразлични, а най-младите, никога не са виждали. Дистопичната форма на романа дава възможност на Дияна Боева да изследва отстранено този свят, както и да му позволи да разкрие своите присъщи зловещи, но и изненадващо лирични моменти, подобно на други майсторски изградени светове на терора, каквито са 1984 на Джордж Оруел, Разказът на прислужницата на Маргарет Атууд, Желязната пета и Скитникът между звездите на Джек Лондон.
Подобно на Атууд отново, авторът на настоящия роман успява в чувствения свят на сетивното възприемане на двата свята – на 80-те и на 50-те – да изгради и красива любовна история, ситуирана в 50-те, между Ели и Русанов. Особено ироничен изглежда прочитът на дневника от Богомил в моментите, където тази връзка е пресъздадена в майсторско еротично женско писане на фона на доста безвкусната връзка с жена му, Ирена. Многопластовият характер на романа, системата от огледални светове – на Р. и К., както и произтичащите от това топографски и междуличностни корелации са дали основания на рецензента на романа Николай Тодоров да отбележи, че „формата на романа в случая е използвана като претекст за един наистина внимателен, пълнокръвен и разноцветен автопортрет. В това отношение, като се има предвид разглежданата тематика, рядко може да се открие аналог на подобно себеразкриване в по-новата българска литература. Страхът, носталгията и сантиментализмът са водещи чувства и са засилени от автобиографичния елемент. Ясно се усеща, че авторът стига до пределите на разбирането за себе си и с наистина впечатляващо желание се опитва да предаде всяко чувство и всяко вълнение“.
Има много причини, поради които читателят би посегнал към романа на Дияна Боева. Освен гореказаното, той съдържа и необходимата фактологична точност в изобразяването на културологичните референти на епохата – марки телевизионна, аудио и фотографска техника, видове дъвки, любими телевизионни предавания. Всички те са въведени с топлота, която подсказва личното преживяване на автора с тях. Подобно на Музеят на невинността на Орхан Памук и тук тези предмети ни говорят, истински сакрални реликви от една отминала епоха, сега предизвикващи усмивки сред онези, които са ги виждали и си ги спомнят. Няма да бъде прекалено, ако кажем, че настоящият роман има шанс да се превърне в съвременна българска класика, тъй като почти всеки изкушен или неизкушен читател има какво да намери в него – от увлекателен съвременен прочит на социалистическото ни минало, живото усещане за море, където можем винаги да избягаме и да намерим отново себе си, през любовната история от далечните 50-те на миналия век до ароматното кафе и сутляш на Мевледа, която със своята непринудена деликатност ще ни напомни, че има красота във всичко на този свят, само трябва да я потърсим.
Христо Боев

четвъртък, октомври 27, 2016

Атмосферни снимки от Яш











Румънският град Яш: „Добър ден, България, да се опознаем чрез литературата” . Есенно издание на ФИЛИТ в Яш

Резидентската програма ФИЛИТ дава възможност на преводачите на румънска литература на чужди езици да обменят опит помежду си, да се срещнат със съвременни румънски писатели и да се потопят в атмосферата на Румъния, като участват в редица културни събития в града, в който се намират (Яш или Браила). ФИЛИТ е най-голямото литературно събитие за цяла Югоизточна Европа, като брой участниици и профилни събития.
Румънската литература се превежда основно на европейски езици – полски, унгарски, немски, френски, английски и български – това са само някои от европейските езици, чиито представители са в Яш на есенното издание на ФИЛИТ. От българска страна участва преводачът от румънски и английски д-р Христо Боев.
„Яш е град с размерите и населението на Варна – около 350 000, изключително приятен, приветлив град, живописно разположен сред хълмове. Има трамваи, паркове, няколко университета и много културни събития ежеседмично, близо е до република Молдова и е културната столица на област Молдова в Румъния. Молдовска народна и популярна музика се чува от местните радиостанции. Може да се каже, че носи традициите на Молдова като географска област, но е модерен град, в който тези традиции присъстват ненатрапчиво и приятно за посетителя” – споделя първите си впечатления от града д-р Боев.
Събитието ФИЛИТ се рекламира широко и е видимо за всички жители и гости на града. Яш е град на университетите и красивите есени. Залите на събитията са препълнени. Не е изненадващо, че доброволците към ФИЛИТ са ученици, които помагат на всички участници да стигнат до събитията, в които са избрали да бъдат. Могат да окажат и друга помощ, свързана с посещение на културно събитие или разходка из града. Те са много учтиви, приветливи млади хора, с които е пълен и градът.
Пловдивчанинът Христо Боев би желал да преведе Флорин Йеримия, автор на няколко романа, които биха намерили добър отзвук в България, поради злободневните си теми и поетиката на изображението. Преводачът вече е осъществил среща с Флорин Йеремия – преподавател по американска литература в университет в Яш.
„Снощи на Вернисажа на Тристан Зара в литературния музей от художници като Пикасо и Матис се срещнах с Матей Мартин, който наистина ми каза „Добър ден“ на български, въпреки че беше седем вечерта, това прозвуча като приятелски поздрав към България” – споделя Христо Боев.
В радио „Културал на 27.10.2016 в 18.30 гости на журналистите Адела Гречяну и Матей Мартин бяха Олимпия Вергер, французинът Филип Лубиер и Христо Боев. 


четвъртък, октомври 06, 2016

Октомврийски дни на четенето

Юношество, социализъм, утопия - ЛИНК

Инициативата ми за Националните дни на четенето.