надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

четвъртък, ноември 16, 2017

Доц. Банков не иска да живее

От както е започнал сезонът на „Откраднат живот: Чуждо тяло”, се чудя къде е проблемът на цялото, а не на чуждото тяло.
Бях се отказала да гледам български сериали, откакто се опитах да проследя  – „Стъклен дом”, такова преиграване, мимики и липса на естествен диалог, не допусках, че може да има. Прави ми впечатление, че в българските сериали повечето от актьорите се движат сякаш на театрална сцена. Говорят патетично и заучено, това е доста дразнещо. Може би вече имаме повече опит в правенето на подобни продукции, нещата изглеждат малко по-разчупени. Въпреки че ако се върнем към старата соцсапунка - „Дом за нашите деца”, диалогът там изглежда съвсем естествен и непреднамерен. 
Юлиан Вергов спасява лекарския филм. В този формат могат да се открият добри жанрови образци: „Анатомията на Грей” и „Спешно отделение”, да речем. Дразнещо е обаче, че доцентът непрекъснато си съблича кремавата фланелка, и показва мускулите си, под предлог, че някой ще му шие корема, ще му слага лепенка или каквото там. Сякаш съм в Костинещи или Вама Веке, където ходя на море. Там така правят 20-годишните румънци, току-що открили фитнеса и решили да се разходят по алеята…
Д-р Мазов и жена му Лора, са сполучливо попадение, и може би по-убедителната двойка. Липсва им суетност, симпатични са, но не се самовлюбени актьори, съзнават, че са в роля, че има и други „лекари” освен тях. Виждам как камерата прави така, че да потъват, да се „изпаряват” за един момент и после да се връщат. Не знам как се постига това или как се нарича. Видях ефекта, когато претърпяха инцидент на пътя, а и когато Мазов слизаше по стълбите на болницата. С една дума: любопитни са.
Доц. Банков (Вергов) изглежда на трудно подвижен човек, като се извръща, го прави с цялото си тяло, сякаш трудно движи и врата си, но до колкото разбирам играе хокей. Може би тази трудна „подвижност” в света наоколо, го кара да търси приключения, в които той е все пострадал: блъснал се е с мотора, дъщеря му и жена му умират, все не може да допусне до себе си д-р Огнянова... 
Във връзката на Банков и Огнянова има едно чисто драматургично забавяне, което  до този момент е убедително именно благодарение на добрата им актьорска игра. Пиарката на болницата Силвия и д-р Генадиев не биха се справили с подобно предизвикателство. Силвия е с един мелодраматичен натюрел, постоянно носи една и съща физиономия, което в определен момент я прави безлична.  
Иначе „натискането” по леглата и вратите на болницата, на хора, които живеят заедно е най-малкото смешно и неубедително. Изглежда като пълнеж, а и актьорите го правят много механично и заучено. Поне така изглежда. Пример: д-р Добрева (Луиза Григорова).
Във филма не се извеждат докрай конфликтите, не се изчистват. Понякога се започват разни интриги и се захвърлят. Забравят се, идват други неща на преден план, които са малко като „чужди” за цялото и неговата хомогенност.

Банков не иска да живее. Най-странното е, че му вярвам. 

събота, ноември 04, 2017

Фотографът Зафер Галибов показва атмосферата от румънскта ревлюция през 1989

Фотоизложба на Зафер Галибов "Моменти от една революция", в София
Книжарница София Прес (ул. "Славянска 29")
1-15 ноември, 2017


сряда, ноември 01, 2017

Доц. Бойко Пенчев пред Портал "Култура"

Мое интервю, което взех от Декана на Факултета по "Славянски филологии" на СУ

ТУК

вторник, октомври 31, 2017

петък, октомври 27, 2017

Излезе „Рускинята” на Джиб Михаеску: роман за една илюзия



Преди дни на български излезе поредният румънски класически роман от междувоенния период. Преводът е на д-р Христо Боев. Изданието излиза с подкрепата на Букурещкия културен институт и ИК „Персей”.  Христо Боев е завършил английска филология, доктор е на Университета  „Овидиус” –  Констанца, през 2016 получава наградата на името на Ливиу Ребряну от Литературния музея на автора, участва в резидентски преводачески програми като представител на България. Превел е от румънски романите:  "Адела" на Гарабет Ибрайляну, "Доня Алба" на Джиб Михаеску, "Адам и Ева" на Ливиу Ребряну, "Животът започва в петък" и "Бъдещето започва в понеделник" на Йоана Първулеску (носител на наградата за литература на Европейския съюз за 2013), както и „Произшествието” на Михаил Себастиан, „Ангелус” на Руксандра Чесеряну,  „Дефект” на Флорин Иримия  и „Рускинята” на Джиб Михаеску .
През 60-те и 70-те на миналия век, когато в превод на български език излизат редица класически румънски романи от епохата между войните, романите на Джиб Михаеску не влизат в списъка за преводна литература, тъй като в някои от тях авторът изобразява косвените последици от погромите, последвали Октомврийската революция чрез съдбата на руските имигранти при пресичането на границата – тогава по река Днестър („Рускинята”), както и живота им в Букурещ („Доня Алба”  роман, вече познат на българския читател).

„Рускинятаопределено привлича интереса на съвременния читател. Това е атмосферен роман за началото на ХХ век, разположен времево в неопределен период между 1920 г. и 1930 г., като действието се развива в граничен участък до река Днестър и обхваща около една година. От гледна точка на бежанския проблем, който изпитва Европа през последните години и всички негови противоречиви аспекти, настоящият роман представя много живо участта на стотиците бежанци от Русия, които навлизат в румънска територия, пресичайки опасната река през есента, зимата и пролетта. Както и с бежанците, сега преминаващи Средиземно море, прекосяването на реката преди около 100 години далеч не е краят на проблемите на бежанците по пътя към бленуваната свобода. Предстои им да се запознаят със строгите инструкции за третиране на бежанците от румънските власти, според които няма място за компромиси и изключения. Въпреки това лейтенант Рагаяк (разказвачът от първо лице) е склонен да направи всичко за осъществяването на своя идеал – да срещне рускинята на своите мечти, която той е убеден, че ще пресече реката. Тази рускиня е проекция на представите, които той има за руската жена – амалгама от прочетената от него класическа руска литература и гръцката митология, като според него тя не би могла да устои на изпитанията, на които я подлага новата съветска власт.

Заслужава да се спомене и изграждането на обобщения образ на жената в пограничния район – основно бесарабки (молдовки), еврейки и рускини, които се родеят с два прототипа от Стария завет – Юдит и Далила, и споделят различна степен на лукавост, отмъстителност, фанатизъм и сурова красота.

Талантлив хроникьор на своята епоха, Михаеску създава чрез перипетиите на бежанците и дейността на охраняващите подразделения военен роман под формата на модерна приказка. В нея намира силно проявление естетиката на румънския модернизъм, като на преден планизлиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача, интензивните еротични сцени, предадени много чувствено, натуралистичните сцени на човешко страдание, както и уплътнените с много психологизъм разсъждения и диалози.

Артистичната двойнственост на изображението – копнежът по романтични дела и прозаичната и непристойна реалност са уловени и от румънския критик Николае Манулеску, който отбелязва следното: „По същество „Рускинята” не е толкова роман за един еротичен идеал, колкото роман за една илюзия. Самият протагонист е човек на илю-
зиите“. 

събота, октомври 07, 2017

7.10 - на нос Калиакра

По пътя на Вятъра и делфините...