надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

сряда, юли 19, 2017

Излезе „Произшествието” на Михаил Себастиан – роман за Букурещ, Брашов и Балчик


Балчик присъства в спомените на главния герой Паул, който усеща повея на вятъра от плажа на Балчик дори когато се намира в планината над Брашов. Балчик е и в модернистични платна на художничката Ан. Балчик е място, където героят се е чувствал щастлив и жив, в пълна хармония със себе си.

Михаил Себастиан (кръщелно име: Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ. Той е писател, драматург и литературен критик, публицист, изучава философия и право в Букурещ. Сътрудник е в списанието „Кувънтул”, където се запознава с Мирча Елиаде. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг „Критерион”, който включва такива имена като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Южен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век, му се забранява да работи като журналист, отнема му се и лицензът на пледиращ адвокат, защото е евреин.

Сред романите му се открояват „Градът на салкъмите” (1935), както и „Произшествието” (1940), който се публикува за първи път на български език в превод от румънски на Христо Боев.

„Произшествието” е атмосферен роман от епохата между войните, стилистично повлиян от френските писатели Марсел Пруст и Жил Ренар. Романът изпъква чрез модерната си конструкция на фона на плеадата от класически румънски произвдения от епохата, експериментиращи с цветове, сензуално изображение и психология.

Още от първата страница „Произшествието” ни представя пътно произшествие, чиято жертва е млада жена (Нора) – тя е блъсната от трамвай и намира подкрепа в млад мъж (Паул), който страда от болезнени спомени по друга жена (Ан), с която е в процес на  раздяла, като надеждата за връщане към нея е все още жива. В този любовен триъгълник на Паул ще му се наложи да намери себе си и да преосмисли своите представи за живота в рамките на 20 дни: 18 декември, 1934 – 7 януари, 1935.

Заслуга на Михаил Себастиан е и изграждането на апатичния герой – в настоящия роман, Паул. Чувствеността, тъгата, самотата и споменът са част от конструкцията на романа. Завръщането на човека към природата и хармонията с нея са свързани с планината до Брашов, която влияе силно на Паул и остава до голяма степен чужда за Нора и Ан.

Романът привлича с изключителните живи и конкретни описания на големия град (Букурещ) и на по-малкия град (Брашов), както и на планината в околностите му, с пресъздаването на противопоставянето на двете жени в живота на Паул, с преображението на човека чрез спорта и силното усещане за съпреживяване със самотния персонаж. Романът привлича с непрекъснатия полъх на морето от спомена, претворен в изкуството от емблематичен за България и Румъния курорт – Балчик. Самият читателят е въвлечен и във вълнуващо пътешествие из Румъния в една зимна приказка, с която трудно може да се раздели.

В един ден, като всеки друг, вторник, 29 май, 1945 г., в 14.00 часа, писателят, драматургът и преподавателят Михаил Себастиан отива към университета в Букурещ. Това е ден, в който му предстои да изслуша лекция за Балзак. В 15.00 часа пресича към трамвайната спирка до църквата „Сфънтул Николае” по булеварда „Реджина Мария“. По ирония на съдбата е блъснат от камион: преживял антисемитизма и Втората световна война, и подобно на своите литературни герои, които претърпяват произшествия, за да се докоснат по-силно до често враждебния заобикалящ свят. Четвърт час по-късно,  Михаил Себастиан умира по нелеп начин само на 38 години, оставяйки ни своя най-завършен от естетическа гледна точка роман – „Произшествието”. Роман за Букурещ, Брашов и Балчик.

Из предговора на романа „Произшествието”

 

Михаил Себастиан. „Произшествието”. ИК „Изида”. Сф., 2017

сряда, юли 05, 2017

събота, юли 01, 2017

За класиките, влогърите, нещата от живота - Мими Боева и Дияна Боева

По повод материал за въпреки.сом, разговарях и записах дъщеря си.
Интервю за влогърите, класическите романи и нещата от живота: ТУК

Материалът ми във въпреки.сом

РЕФЛЕКСИИ: Между съветите за живота на Стан и Конрад



събота, юни 24, 2017

За старите проблеми след матурата по български език и литература

Моя статия във въпреки.сом (ЛИНК)










Със абитуриенти на нос "Калиакра"



четвъртък, юни 08, 2017

Сборникът „Антитоталитарната литература”

Рядко научните сборници, които излизат на български, стават за четене от по-широка (а и тясна) аудитория. Мислех си, че е невъзможно да бъда изненадана от „елитарните” дискусии, които в общия случай не са в състояние да прокламират хуманитаристиката, като поле на идеи, променящи мислене, свят и действителност, дръзвайки да се опълчват на установените норми, хора и непродуктивност.
Сборникът Антитоталитарната литература” излиза през 2009 в Издателски център „Боян Пенев” на БАН, негови съставители са Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев и Едвин Сугарев. Четох го като роман, след който имам главоболие от многото мисли, които идват към мен. Сборникът е от статии, посветени на „другата” литература, която е алтернативна на литературата на социалистическия реализъм (чисто времево – 1944-1989 е в центъра). И не само, според определени схващания,  "антитоталитарна е оная литература (във възможно най-широкия смисъл на понятието литература), която, инакомислейки, със свои специфични художествени и/или документални изразни средства защищава насилствено потъпканите граждански права и свободи... Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си" (Вихрен Чернокожев). Коментира се, че подобно оределение позволява да се включи и времето до 1944 г със своите инакомислещи Мисля, че тепърва изследователите ще уточняват границите, казусите, дефинициите...
Сборникът е впечатляващо и образоващо четиво, с нелек, но силно концентриран, наслагващ и разбираем език. Не става дума за представяне на гледните точки (като в журналистиката) или за мнимите и несъществуващи истини (като във философията). Сбoрникът „Антитоталитарната литература” измерва някаква амплитуда и обща топлина на „тялото”. Преминавах от статия в статия, като от разказ в разказ, и не виждах разностилие – само фиксирах смисъла и непримиримостта. Непримиримомост, но не като ожесточение, а като споделен литературен и житейски опит, който непременно трябва да покажем на децата си, на хората около нас.
Стигам до извода, че функциониращото знание преминава през перипетии, празноти, за да намери опората на другия: Иван Младенов, Никита Нанков, Елка Димитрова, Иван Христов, Божидар Кунчев, Цвета Трифонова, Николай Аретов, Зейнеп Зафер... Това са само някои от авторите на статии в сборника.
Споменава се цяла плеяда български творци, някои от които са непознати за масовата публика, като писателите емигранти: Димитър Инкьов, Христо Огнянов, Стефан Попов, Димитър Динев, както и онези, които съзнателно и протестно са живели като вътрешни емигранти: Радой Ралин, Александър Геров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов...
В целия сборник се усеща отговорността за бъдещето, отбелязва се, че „битието на антитоталитарната литература е битие в истинността”, защото паметта за тоталитарното зло не назидава, не отмъщава; преживявайки повторно терора, тази литература не разказва, а проблематизира злото.
Сборникът е посветен на 20-годишнината на падането на Берлинкста стена.